Черно море

Площта на Черно море е 436 402 km², максималната дълбочина е 2245 m, а средната – 1253 m. Най-голямата дължина е между градовете Бургас и Кобулети – 1167 km, а най-голямата ширина – между Березанския лиман и нос Гиресун – 624 km. В най-тясната част между нос Сарич (полуостров Крим) и нос Керемне (полуостров Синоп) ширината е 263 km. Черно море вмества около 537 хил. km³ вода.

Поради обилния приток на речни води, морската вода на Черно море е по-слабо солена (17,3‰), отколкото в Средиземно море и в Световния океан, които имат соленост около 36‰. Чистите води в открито море имат син до зеленикаво-син цвят, а край бреговете (вследствие наличието на наноси) – най-често зелен цвят. Прозрачността на водата в открито море достига 30 m, а край бреговете е 1 – 2 m. През летните месеци морската вода по крайбрежието се затопля до 24 – 28 °С.

Поради малките му размери, в Черно море се образуват незначителни приливи и отливи (3 – 8 cm). При буря ветровете предизвикват значително по-големи колебания на морското равнище (10 – 20 cm). Основното морско течение в западната част на Черно море е в посока, обратна на движението на часовниковата стрелка. По българското крайбрежие то е от север на юг.

В древността морето е наричано Понтос Аксинос, Евксински Понт.[2] През Черно море минава едно от разклоненията на средновековния Път на коприната, свързващо Европа през Кавказкия регион и Централна Азия с Китай. Днес по това направление минава трасето на трансконтиненталния транспортен коридор Трасека (TRACECA, TRAnsport Corridor Europe Caucassus Asia, Транспортен коридор Европа – Кавказ – Азия).

Черно море има положителен воден баланс, като 300 km³ вода преминава в Мраморно и Егейско море всяка година.

Международен ден на Черно море е 31 октомври.